Форум кафедры иностранных языков и перевода УрФУ

Обратно на сайт

You are not logged in.

#1 2020-01-31 22:53:41

administrator
Administrator

Перевод с болгарского. Проза.

«Кирика»

Както винаги в България, или може би както винаги навсякъде, «Кирика» е от тия заведения, които са хубави, докато малко хора ги знаят.

«Кирика» беше непретенциозно кръчме над пристанището, когато луксозните заведения бяха на Носа или на Морската алея откъм плажа. Сервираха прясна риба, купена направо долу, от лодките. Изобщо нямаха фризер – още не бяха си купили. Беше евтино и първи започнаха да сервират рибата със скорделя. Имаше три маси вътре, ако завали дъжд, и тераса над морето с прости сгъваеми маси и столове. Имаше чернокоп и салата от чирози на цената на една баничка. Отдолу бяха лодките и яхтите. Още нямаше много кръчми от тази страна. Имаше много гладни котки, конто ти се галят в краката под масата. Барбунът струваше колкото попчетата. Ако си познавач, поръчай си барбун, ако си идиот, никой не ти е виновен. И без това повечето хора си поръчваха попчета.

После гладните котки започнаха да се поохранват. Вече не ти се галеха в краката, само те гледаха втренчено и мяукаха заповеднически, ако не им хвърляш главите достатъчно бързо. Аз започнах да ям побързо и да се давя с костите, защото котките чакаха и изглеждаха недоволни от мен.

После заведението започна да се пълни. Нямаше места и трябваше да чакаш прав, докато се освободи маса. Или някой да дойде по-рано и да заеме направо две маси.

После се оказа, че като дойдеш, всички маси са празни, но на тях пише Reserve. Все по-често се отказвахме от «Кирика» и отивахме на опашката пред «Аполония» в Новия град, където беше евтино и вкусно, но вътре беше задушно и не сервираха риба.

После започнаха да разширяват «Кирика». Направиха долна тераса под терасата и още по-долна под долната. По¬сле всичките ги остъклиха и вече не се усещаше морският вятър, но пък беше сигурно, че няма да настинеш. После разшириха вътрешната част и също я остъклиха. «Кирика» стана огромен и доста скъп. Котките вече почти не идваха, а и места имаше колкото искаш. После си купиха четири фри¬зера и започнаха да сгъват салфетките на ветрило.

Сега „Кирика" е празен, голям и скъп. Но «Кирика» си е «Кирика», така че първата вечер се ходи там.

(Ина Вълчанова. Потъването на Созопол. Откъс).

Offline

 

Board footer

Написать администратору
© Copyright 2002–2005 Rickard Andersson