Форум кафедры иностранных языков и перевода УрФУ

Обратно на сайт

You are not logged in.

#1 2020-01-31 22:55:30

administrator
Administrator

Перевод с болгарского. Публицистика.

Непубликувано есе на Георги Марков за начина, по който възприемат България и българите в Западна Европа (откъс)

Винаги ми е било трудно да проумея достоверността на всички национални характеристики, които питани и непитани хора раздават по света. Така често съм слушал и слушам разни граждани с най-авторитетен и компетентен тон да казват, че цели народи са или прости, или подли, или мързеливи, или стиснати, или мълчаливи, или работливи, или Господ знае какво. Нали въпросът е човекът да покаже, че и той знае света и разните народи. От друга страна е много удобно да се твърди нещо, което не е лесно доказуемо. Най-често нашите представи за цяла нация идват от личната ни среща с един, двама или неколцина представители на тази нация. И тежко и горко на останалите й членове, ако случайно тия, които ние сме срещнали, се окажат не от най-добро качество.

Но въпреки пълната ми ненавист към този вид обобщения, човек не може да отрече, че все пак има известни черти, които са по-характерни за един народ, отколкото за друг. Може би те не се отнасят за всички хора, но важат в някакъв значителен процент за по-голямата част от тях. При това нека кажа, че колкото и да се опитва, човек не може да избяга от народността си. Когато говорим например за българи, никой не разбира само хората, които живеят на територията на република, а всички ония, които по рождение и по език принадлежат към България, колкото приятен или неприятен да им е този факт. Нещо повече, един добросъвестен изследовател на българщината може би ще намери повече български черти, запазени в българите, които не живеят в родината си, отколкото в сънародниците им, живеещи там. Обяснението може да се търси в по-силното национално съзнание, което имат хората, откъснати по едни или други причини от родината си. Но и едните, и другите, каквато и да е разликата между тях, са българи за всички други хора по света. Вие може да нямате нищо общо със спорт или с пеене, но когато във влака чужденец чуе, че сте българин, обикновено следва някаква забележка като: „А вашите загубиха вчера мача!“ или „Слушах снощи един ваш певец“.

Толкова по-странно е, когато кажат „вашия министър-председател“, или „вашата партия“ и вие искате да обясните, че въпросните два артикула съвсем не са ваши… Щете или не щете, светът ви приписва всички грехове и подвизи на собствения ви народ. Затова, когато се говори за България и българите, вашето любопитство внезапно се изостря, вие ставате чувствителен, сякаш всичко, което се каже, е непременно вярно.

[…]

Повечето представи на днешните западни граждани за България идват не от страната, нейната политика и култура, а от случайните им срещи с българи. Тези срещи до голяма степен предопределят отношението на хората към цялата страна. И тежко ви, ако вашите български предшественици не са били от най-добро качество. Трудно може да изличите предубежденията.

Offline

 

Board footer

Написать администратору
© Copyright 2002–2005 Rickard Andersson